Въпросът дали евтаназията е нещо редно и допустимо предполага отговор на редица основополагащи въпроси, свързани със същността на хората и тяхното място и роля в структурата на вселената. Някои смятат, че човек  е “биологична машина”, уникално съчетание от химически съставки, което по някакъв необясним начин се е самоосъзнало. При това положение дебата за евтаназията трябва да се води на ниво полезност и целесъобразност. Дали няма да е по-разумно да използваме парите, влагани в нелечимо болни пациенти, за подобряване на други, “по-переспективни” области от медицинската грижа? Дали ако позволим евтаназията утре самите ние няма да се окажем потърпевши от непочтеното й използване (в България  живеем все пак…)?

В противовес на това християнството приема, че човек е творение на Бога и това е константа, през призмата на която трябва да се разглеждат всички въпроси, свързани с неговото съществуване. Тя означава на практика две неща:

1. Човек има стойност, която надхвърля цената на “материалите”, от които е направен;

2. Човек не разполага напълно с живота и съдбата си, той е отговорен пред по-висша власт. 

От тази гледна точка спорът за евтаназията трябва да се води на съвсем друго ниво – не какви ще са евентуалните ползи и вреди от разрешаването на евтаназията, а с какви права разполага човек в сферата на живота и смъртта. 

Животът като дар от Бога има начало и край, определени от Дарителя. Въпреки многобройните си опити в крайна сметка християнската вяра е принудена да признае, че начина на действие на този Дарител не винаги е разбираем за нас хората. Защо се налага да страдаме? Защо някои умират, без да го желаят, а други живеят, въпреки че желаят да умрат? Тези и много други въпроси остават завинаги скрити за нас. Но дори и в дълбините на най-необяснимото страдание Бог има някакви цели и планове. Да се прекъсне живота, за да се прекрати страданието, следователно може да означава човек да се изправи срещу плановете на Създателя. Подобно действие разглежда страданието като висшето зло, от което ние трябва да се избавим на всяка цена. Тази идея противоречи на основите на християнската вяра, която поставя в своя център един страдащ Спасител и разглежда неговото страдание като най-великото събитие в човешката история, довело до изкуплението на света. Подобно на Христос страданието може да има смисъл и стойност в човешкия живот, смисъл, до който само страдащият може да достигне.

Накрая човек си заслужава да се замисли и върху още нещо. Какво следва след смъртта? Небитие? Забрава? Вечните ловни полета? Нирвана? Нов живот? Или човек се изправя пред своя Творец, за да понесе отговорността за живота, който е водил с неговите добри и лоши страни ?

И не може ли от тази гледна точка евтаназията да се разглежда като безумния опит на човек да пререже клона, на който седи, за да може да падне в езеро от кипяща лава...

        Перспектива - БГ