|
Отношението на мюсюлманите към евтаназията се основава
на три принципа от Корана:
- Човешкият
живот е свещен
- Аллах
определя неговата продължителност
- Самоубийството
е забранено
|
Човешкият
живот е свещен, защото е даден от Аллах. Въпреки, че
убийството е допустимо в определени случаи, самоубийството
и евтаназията и не сред тях. "И
не убивайте човек Аллах е възбранил това, освен по
право!"
(Коран 17.33, 6.151)*
и "Заради
това предписахме на синовете на Исраил, че който убие
човек не за човек или заради покварата му по земята,
той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той
сякаш е спасил всички хора."
(Коран 5.32)
Аллах
определя продължителността на живота и неговият край.
"И ако Аллах наказваше хората за техния
гнет, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала
Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде,
и с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят."(Коран
16.61)
и "Никой не умира иначе освен с позволението на
Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния
живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата
на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем
на признателните.(Коран
3.145)
По
отношение на самоубийството Коранът е пределно ясен:"
И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден."
(Коран 4.29)
Болките
и страданията на неизлечимо болните, понасяни търпеливо
ще бъдат възнаградени." Кажи [о, Мухаммад]: "О,
Мои вярващи раби, бойте се от своя Господ! За онези,
които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята
на Аллах е обширна. Наистина на търпеливите ще се изплати
безмерна награда."
(Коран 39.10)
и "О,
синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното,
и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова,
което те сполети!"
(Коран 31.17)
Вместо
да удължават изкуствено мизерното вегетатиращо състояние,
лекарите
- мюсюлмани се насърчават да помагат за облекчаване
на страданията. Коранът казва: А който спаси
човек, той сякаш е спасил всички хора."
(Коран
5.32)
Пророк Мохамед подчертава
това с думите "О, Мюсюлмани, търсете лек, защото
Бог не е създал никоя болест без да е създал и лек."
"Няма
съмнение, че финансовите средства за поддържане
на непоправимо болните са фактор. Въпросът е,
когато това
състояние продължи дълго и поддържането му се
превърне във финансово бреме за обществото,
дали трябва да се прекъсне внезапно или да се
позволи на пациента да си отиде от този свят
естествено, постепенно и спокойно? От ислямска
гледна точка, когато личните средства не могат
да покрият необходимите грижи, това се превръща
е обща отговорност на обществото. За да се справи
с това, обществото трябва да преразпредели своите
ценности и приоритети и да пренасочи средства
от тези , които се изразходват за лечение на
зависими от алкохолизъм, наркотици, ученическа
бременност и други такива “стремежи към щастие”
към подпомагане на тези, които са безнадеждно
болни и да им позволи да живеят и умрат с достойнство."
д-р
Шахид Атар, професор по медицина,
член на Ислямската Медицинска Асоциация
|
|