Желанието за евтаназия показва, че човекът се намира в неправилно състояние на ума, което според будизма е важно. Човек е допусналфизическите болки да причинят душевно страдание. С помощта на медитация и правилна употреба на лекарства човек може да достигне състояние на ума, в което не изпитва повече душевно страдание и няма желание за евтаназия.

Будизмът поставя голямо ударение върху непричиняването на вреда, върху избягването да се прекратява живота във всяка една негова форма. Съзнателното поставяне на край на нечий живот, включително и собствения следователно е противно на будисткото учение.

Будистите вярват, че смъртта е преход към нова форма на живот. Починалият ще се прероди и качеството на новия живот, който ще получи, ще зависи от неговата карма. Това виждане създава два проблема. На първо място човек не знае какъв ще бъде следващият му живот. Възможно е, той да бъде още по-труден от това, което преживява в момента. От тази гледна точка евтаназията би била неразумен избор, защото тя заменя едно зло с друго, още по-голямо. На второ място със скъсяването на живота, човек се намесва в действието на кармата и променя кармичния баланс.