| |
|
|
Доктор
Цветан
Ценков е
основател на
медицински център "Биомед-99".
Завършил е Медицина в
Медицинска академия в
София, специалист по
вътрешни болести и
кардиология. Работил е
в Национален център по
рехабилитационна
кардиология, гр Банкя,
в ОРБ във Видин и в
Либия. Той е народен
представител от НДСВ и
заместник- председател
на Здравната комисия
към Народното събрание.
Потърсихме неговата
професионална позиция
във връзка с приетите
изменения в закона за
народното здраве,
забраняващи
|
Ако здравната комисия
беше внесла законопроекта, щяха ли да се различават
Вашата позиция и мотиви?
Ако говорим конкретно
за евтаназията - не. По принцип Законът за здравето
е един фундаментален закон, който не е променян от 1972
г., от времето на тогавашния министър Ангел Тодоров,
който е известен в България с това, че премахна частната
практика. За това смятам, че е един доста важен закон,
независимо, че има много клаузи и пунктове, по които
ние спорим с вносителите (Министерството на здравеопазването,
б.р.). Надявам се до края на тази пленарна сесия той
да бъде приет.
Как бихте обобщили
най-кратко дискусията в пленарната зала?
Много тежко протичат всички
дискусии. За евтаназията имаше четирима-петима колеги,
които бяха категорично да се въведе евтаназията, макар
че в Закона, в чл. 93 ние дадохме тази правна възможност
за личния избор, т.е. един човек ако иска да се лиши от
правото да се лекува, той може да се подпише (или неговите
близки) и да се откаже от лечението. Тук се има предвид
и тази категория хора, които по принцип не са съгласни
с провежданото им лечение в конкретна болница. Още повече
българското общество вече знае, че от 01 януари ние въведохме
свободния достъп на пациентите, т.е. хората от Видин могат
да се лекуват в Пловдив, тези от Пловдив - във Варна и
т.н., районирането отпадна. А с член 93 ние им дадохме
възможност всеки сам да реши дали иска да се лекува, или
не. Но евтаназията за мен лично като лекар, като човек
и като християнин е вид убийство, а медицината като наука
и като изкуство, от хилядолетия развиваща се в човешкото
общество, има за цел да помага - да лекува, а не да унищожава,
да взема живот. Още повече аз съм против това в закон
ние да вменим правото на медика, т.е. д задължим медика
да извършва такъв вид дейност. Категорично съм против.
Редно ли бе да се приеме
закон, преди да бъде предложен за обществени дебати
сред специалисти и духовни лица?
Вижте, тази дискусия според
мен върви от десетки години. Дори да бяхме направили пет-десет-петдесет
кръгли маси и дискусии по медиите, пак изходът щеше да
е неясен, пак щеше да има процент хора, които ще искат
евтаназията, друг процент, който щеше да е категорично
против. Аз лично смятам, че българското общество не е
извървяло своя нормален път на развитие, както да кажем
в Холандия, в Белгия вече са дали тази правна възможност.
Затова смятам, че сме на такъв етап, в който е по-добре
да не се въвежда със закон подобен казус.
С какво е оправдано
легализирането на евтаназията в Холандия и в други европейски
страни и това по-напред ли ги поставя в развитието им
от нас, или напротив?
Не, в никакъв случай не ги
поставя по-напред. Това е един обществен избор. Така са
се протекли дебатите, знаете, че това са държавите, които
първи въведоха хомосексуалните бракове. Общо взето, това
е тяхното обществено развитие, според мен. Но да ги поставяме
по-напред, едва ли. Аз лично съм човек, който дълбоко
вярва в традициите, в ценностната система на българския
народ и в това, че семейството е тази основна клетка,
която в крайна сметка ще придвижи обществото напред, а
не някой политик или политическа партия.
Според Вас нашето и
тяхното общество и за в бъдеще ще се развиват в различни
посоки?
Разбира се, ние като европейци
и като хора, които живеем на Балканите, имаме свой естествен
път на развитие и той може в много отношения да се доближава
с холандския, немския, белгийския модел на развитие, но
ние си има свой собствен път. Той не може да бъда игнориран
или зачеркнат, нито пък да се приобщи към общоевропейския.
Още повече, че бъдещето на една обединена Европа ще бъде
в това, да се проявят традициите на отделните народи.
А ще се стигне ли според
Вас до някакво общоевропейско законодателство, което
да ни задължи да променим нашето?
Не, вижте, директивите като
такива най-общо ни дават възможност да се съобразим и
то по конкретни казуси. Аз си мисля, че едва ли Европейският
съюз ще разпише директиви, в които да ни задължи да вземаме
такива решения, които в крайна сметка са обект на коментар
и разисквания на българското общество.
Евтаназията е социален,
медицински или духовен проблем?
Евтаназията е по-скоро предимно
личен проблем - първо за човека, който би прибягнал до
тази мярка. След това тя е, разбира се, и медицински проблем,
защото има редица хора, при които медицината знаем, че
нищо не може да направи. На всичкото отгоре тя е и обществен
проблем. На последния световен конгрес по онкология в
САЩ вече излязоха данни, че има разработени методики за
лечение на рака. Представете си един човек, на когото
му остават две години живот. Той взима "мъдро"
решение да си сложи край на живота си, т.е. да му помогнат.
И точно след няколко месеца, когато той ще бъде в едно
задоволително здраве, ще има разсейки разбира се, ще го
боли, той може да бъде убит, а в крайна сметка медицината
може да му помогне. Това е целта на медицината - не да
отнема, а да създава, да помага. Аз съм доволен, че член
100 беше приет в залата - абсолютно се забранява използването
на евтаназия на територията на република България.
Може ли човек, изпитващ
нетърпими болки, да вземе обмислено и разумно решение
да сложи край на живота си?
Разбира се, когато човек е
в една крайна фаза на своя живот, когато има непоносими
болки, той има и психични отклонения. Това е съвсем естествено
в хода на едно заболяване. Дори и да допуснем, че няма
такива отклонения, в крайна сметка, ако беше приета евтаназията
като метод, щеше да има комисии, които да преценяват,
щеше да има намеса на близките хора - настойници, наследници,
но медицината и в момента, когато един човек е в крайна
фаза на своя живот (на мен лично ми се случи това с близък
човек), помага с обезболяващи средства. Знам, че имаше
атаки, че трудно се изписват морфини и други подобни средства,
но въпреки това медицината е помислила как да облекчи
страданието в края на живота на всеки човек.
Абортът и самоубийството
форма на евтаназия ли са?
Много интересен и труден въпрос.
Самоубийството е личен избор. Там човек, ако е решил да
сложи край на живота си поради някаква причина, била тя
психическа, тежки финансови проблеми или заболяване, той
може да го направи. Но самоубийството е форма на убийство.
Абортът е малко по-труден проблем. Дебатът в залата върху
него беше доста сериозен. Лично аз не виждам правната
възможност да бъде забранен абортът в България, независимо
от демографския срив, в който се намира нашата страна.
Още повече, че в закона е записано изрично, че има строги
медицински показания, при които може да се извършва аборт,
и това се описва в наредба на министъра на здравеопазването.
|
