| за нас | правила | контакти |

издание 3
България и светът в християнска перспектива
септември 2004
  Евтаназия / Факти / У нас / В Европа
 

Хронология

Дебатът за моралността и законността на евтаназията е феномен от втората половина на ХХ век, въпреки че явлението е познато от древността.

Древните гърци и римляни са поощрявали самоубийството в случай, че умиращият не може да се възстанови. 

В Средновековна Англия на самоубийството в случай на тежка болест или лудост, често подпомагано от други хора, се гледало по различен начин от обикновеното самоубийство.

В Япония самоубийството е важна част от самурайската традиция. Самурайският ритуал сепуко е много близък до евтаназията. След като самураят се промуши, помощник го обезглавява, за да предизвика моментална смърт и съкрати агонията.

През ХVI век Томас Мор в своята "Утопия" си представя утопично общество, което улеснява смъртта на тези, чийто живот се е превърнал в товар в резултат на “ мъчителни и продължителни болки”.

В Германия през 1933 когато нацистите идват на власт, един от първите приети закони е този за принудителна стерелизация на хора с наследстени заболявания. Т.н. “расова хигиена”  се преподавала на всички здравни работници. По време на Втората Световна война действала  Програма  за Евтаназия, която узаконявала всички извращения и убийства в концентрационните лагери.

През 70-те и 80-те години на ХХ век в Холандия след поредица от съдебни дела, е постигнато съгласие между медицинските власти и законодателите да не се преследват лекари, които помагат на пациенти да умрат при спазване на стриктни правила.

В 1980г. папа Йоан-Павел II издава Декларация за Евтаназията, в която се противопоставя на милосърдното убийство, но одобрява в най-висока степен използването на болкоуспокояващи лекарства за намаляване на болката и правото на отказ от необичайни средства за поддържане на живота.

В 1996г. в Северните територии на Австралия е гласуван закон за доброволната евтаназия. След 9 месеца Федералният Парламент го отменя.

На 4 ноември 1997г. в щата Орегон, САЩ е приет закона “Смърт с достойнство”, който позволява подпомогнато самоубийство при определени условия.

В 2001г. Националният съвет на Швейцария разрешава подпомогнатото самоубийство, но оставя забраната за евтаназия.

От 1 февруари 2002г. в Холандия доброволната евтаназия и подпомогнатото самоубийство са разрешени със закон.

Също през 2002г. Белгия приема подобен на холандския закон, разрешаващ както доброволната евтаназия така и подпомогнато самоубийство.

 

 

У нас

В България няма закон за евтаназията и подпомогнатото самоубийство.

  • Конституцията на страната гарантира правото на живот, а посегателството върху човешкият живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
  • Евтаназията, като форма на убийство, е наказуема според наказателния кодекс.

Чл.115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл.116. (1) убийство:
5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;
9. извършено предумишлено;
12. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

  • Самоубийството не се преследва от закона, но подпомагането му е престъпление.

Чл.127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
 

В Европа

В повечето европейски страни евтаназията не е разрешена. Във Великобритания, Франция, Швеция, Италия, Швейцария тя е обект на дискусии и съдебни спорове. В Съвета на Европа през последните години евтаназията и възможното й узаконяване е предмет на обсъждане в различни европейски структури с участието на представители на обществени организации като Постоянния комитет на европейските лекари и организацията “Право на смърт.

На сесията на Парламентарната Асамблея на съвета на Европа в Париж, 26-30 април дебатът за евтаназията е отложен поради големите различия между страните-членки.  Предложението на швейцарския депутат Дик Марти за даване на имунитет на доктори, които извършват евтаназия е отхвърляно 2 пъти от Парламентарната Асамблея.

за евтаназията:

www.Perspective.Bg © 2004 Перспектива - България. Всички права запазени
Репродукцията на цели или части от текста или изображенията става с изрично писмено разрешение на Перспектива-БГ.
Включването на връзки към материали в www.perspective.bg e свободно.
Писмо до редакцията