ХРИСТО ЖИВКОВ е другият българин, участвал във филма "Страсти Христови" в ролята на един от учениците на Исус Христос - Йоан. В някои издания в България погрешно бе посочено, че Христо Живков изпълнява ролята на Йоан Кръстител. Йоан Кръстител е бил убит от цар Ирод много преди събитията, описани във филма.  С Христо Живков се срещнахме в едно софийско кафе на 4 май 2004г. Филмът вече бе провокирал различни реакции и в България.

Бихте ли ни разказали нещо за себе си, малко биографични данни и защо не Ви виждаме толкова често по българските екрани?

Завършил съм режисура в НАТФИЗ през 1998 г. Снимал съм се в няколко продукции, като “Суламит” на моя професор Христо Христов (там бях в партизанския отряд), заедно с Параскева Джукелова и Руси Чанев, но като цяло обстоятелствата така се стекоха, че не съм попадал често под прожекторите у нас и съм се снимал в няколко чужди продукции. Но тук има и друго нещо. След като прочета сценария на някой проект, ако не виждам смисъл да участвам в него, ако не мога да намеря мястото си там, просто отказвам, защото искам да се снимам само във филми, които имат смисъл. Освен това искам с ролите си да оставям някакъв отпечатък. Аз не съм актьор по професия, затова, когато избирам роля, в нея трябва да има послание и смисъл за някого. Не бих искал например да участвам в някакви исторически филми за събития, случили се преди 50 или 100 години. Не изпитвам никакъв интерес към това и смятам, че историята е нещо отминало, а ние трябва да се съсредоточим върху настоящето.

Историята на Исус Христос също е събитие отпреди 2 000 години...

Исус Христос не е спирал да бъде актуален – както когато е живял, така и днес. А и ние изобщо не сме се променили по отношение на него. Аз съм убеден, че ако беше живял днес, пак щяхме да го предадем!

Бихте ли ни казали нещо повече за Вашите лични религиозни схващания?

Аз вярвам в Бога. Изповядвам се, когато почувствам, че е необходимо. Дълбоко религиозен съм, спазвам постите (освен последните, когато знаех, че няма да мога да ги спазя докрай и въобще не ги започнах), вземам причастие (но не и когато постя, причастието за мен е нещо твърде лично, за да бъде вземано, когато постя; тогава си един вид сам с Бога) и често се моля в църква. Смятам, че българинът, противно на схващанията, не е толкова посветен на Бога. Аз лично смятах, че българинът е много религиозен, а италианецът например (тъй като съм бил там и преди) е по-различен, по-малко вярващ. Оказа се точно обратното. На Великден бях в Рим, там никога няма да намериш на площада след месата бутилки, обелки от яйца и остатъци от козунаци. Там хората не си говорят за мода и коли по време на службата. Просто изпитват респект от Бога.

В едно интервю Вие казвате, че се надявате “посланието на филма да бъде чуто и да отекне в душите истинската причина за появата на Христос”. Как бихте дефинирали това послание? Каква е според Вас истинската причина за идването на Христос?

Причината според мен е една – да се опомним. Да се отърсим от пътя си и да започнем да търсим доброто в себе си. Освен това според мен всеки един човек има някакъв път в живота, който трябва да извърви, някаква насока и цел и нищо не е случайно. Това е историята на предателството на хората към Христос, към един толкова голям, свят човек, към един месия ако щете.

Един свещеник в дебат за филма, организиран от столичен всекидневник, заявява: “Христос страда, а Мел Гибсън е пропуснал да посочи защо. Чел съм, че той 10-15 години е изучавал богословие. Още е трябвало да чете. Ако аз съм средно грамотен в християнството зрител, няма да усетя, че Христос страда, за да изкупи моя грях.” Съгласен ли сте с подобна оценка?

Мисля, че разбирам мисълта на този свещеник. Но ако се противим на всяко показване на образа на Христос, тогава въобще никога не трябва да правим филми за Него. Не само този филм, но и предишните седем би трябвало да не бъдат снимани.

Дали според Вас филмът ще засили религиозните чувства и познания на българина, или ще бъде поредното касово шоу, което ще отшуми след появата на следващия блокбъстър?

Не съм срещнал още човек, който да е останал същия, след като е гледал филма. Той не може да те остави безразличен, нито можеш лесно да забравиш видяното. Пък и, както казах, това е актуален филм за същността на човека – ако Христос бе живял днес, пак щяхме да го предадем.

Защо според Вас филмът се концентрира само върху последните дванадесет часа от живота на Христос? По-маловажна ли е останалата част от престоя Му на земята?

Добър въпрос. Не мога да говоря от името на Мел Гибсън, разбира се, но мога да предположа защо. Първо, в спомени на Магдалена, на Йоан, на самия Исус виждаме различни части от живота му досега – сцени от детството му, последната маса, която е направил, срещата с блудницата, тайната вечеря. Освен това, два часа е дължината на окончателната версия на филма, само за последните 12 часа от живота му. А не можете да си представите колко много заснет материал е отпаднал при монтажа след края на снимките! Има толкова кадри, които не намериха място, за да не се разводнява историята. Ако трябваше да се заснеме целия живот на Исус само в един филм, това щеше да обезличи всичко, Мел нямаше да успее да постави ударение върху нито една част от цялото. Предполагам това е причината.

Какво знаехте за образа на апостол Йоан преди началото на снимките?

Знаех малко, но в никакъв случай не достатъчно. По време на снимките през цялото време носех Библия със себе си. Като цяло исках да вляза сам в ролята на героя си, да се почувствам в неговите обувки. Опитвах се да си представя как би се чувствал любимият ученик на Христос в такава ситуация.

Лесно ли беше да влезете в кожата на любимия ученик на Исус и автор на пет от книгите в Новия Завет, влезли в канона на Библията?

Опитвах се да не мисля за това. Щеше да бъде твърде голямо натоварване за мен. Веднъж Мел ме дръпна настрана и ме попита: “Знаеш ли, че Йоан е единственият от апостолите на Исус, който не е умрял от насилствена смърт?” И ми разказа как в едно от писанията за него се разказва случая, в който в един единствен случай се опитали да го убият, като го потопят в казан с вряло олио, но когато го извадили, той бил абсолютно невредим. Аз естествено не знаех нищо от това и стоях като втрещен. “Е, това е твоя герой”, ми каза той и само се засмя по типичния за него начин и отиде нанякъде, като ме остави да размишлявам...

От апостолите на Христос, изобразени във филма, Юда го предава, Петър се отрича от него, а Йоан единствен остава с Него до самия край, до смъртта му на кръста. Как успяхте да мотивирате за себе си тази реакция на героя?

Не беше трудно. Все пак това е най-близкият приятел, който Исус имаше и вярата му е най-чиста. Освен това е и най-младият от всички и съответно най-смелият. А и за него Христос е наистина Господ, той бе открил своя Месия.

Някои критици твърдят, че героите във филма са построени много “плоско” в драматургично отношение, с изключение на Исус, Мария и Пилат. Бихте ли се съгласили с тази оценка и съзнателно търсен ефект ли е това?

Когато филмът излезе, беше критикуван за всичко друго, но не и за кастинга и изпълнението на актьорите. Тези неща започнаха да се обсъждат едва наскоро. Има известен резон в подобна оценка, но това от друга страна не е точно така. Образът на войника, който съпровождаше Христос по пътя към Голгота (с когото станахме изключително близки по време на снимките), има своето развитие от злобата в първия момент, когато вижда Исус, до падането на колене пред кръста, след като Го пробожда. Моят герой също имаше много реплики, макар това въобще да не е видно от крайния материал. Аз учих усърдно арамейските си реплики в хотела, имахме и учител, но от това нямаше кой знае каква полза в крайна сметка, понеже след края на снимките Мел е решил сюжетната линия за Йоан да стане втора или трета във филма и да го представи като безмълвния наблюдател на всичко случващо се, който с широко отворени очи поглъща трагедията и сякаш я предава от своята гледна точка на зрителите. И според мен ефектът е постигнат изключително умело. Иначе имах доста реплики, особено с Мая Моргенщерн, румънката, която играе Мария. В сцената, където тя отива да види сина си за последен път, аз й казвам преди това: “Майко, ела да Го видиш. Това може да е последният път, когато ще имаш тази възможност. Иначе ще съжаляваш винаги.” В крайна сметка от всичко това (макар че Мел беше изключително доволен от кадрите, заснехме ги само с два дубъла и то на първия снимачен ден) остана само “Майко!” Всичко е в режисьорската гледна точка. Пък и в крайна сметка филмът е за страданията на Христос, а не за другите герои около Него.

Какво е основното нещо, което ще запомните от работата си с Мел Гибсън, както като режисьор, така и като човек?

Преди всичко с това, че той показва външно това, което вярва вътрешно. Това, което се вижда, както в живота му, така и в ролите му, е неговата истинска същност. При него няма пози, няма маски. Той е намерил мира със себе си и с Бога. Това е поразяващо. Докато ние не започнем да се опитваме да живеем това, което сме, няма да постигнем нищо. Според мен няма значение дали Мел Гибсън има милиарди или само няколко долара, той пак ще си е същия – нормален, истински.

С какво неговата вяра се проявява в общуването му с хората и с работата?

Всеки ден преди началото на снимките се отслужваше меса. И Мел никога не започваше работа, преди да падне на колене и да прекара тези 45 минути в молитва. Той винаги стоеше от дясно на свещеника и повтаряше думите на литургията на латински. За него това е напълно естествено, защото го прави от дете. Аз не успявах да присъствам винаги на месата, но това е нещо, което прави страхотно впечатление. И Господ беше с него в резултат на това. Мога да твърдя това с абсолютна сигурност. Иначе няма как да си обясня невероятния късмет, който го съпровождаше през целия период на снимане. Например денят, когато той реши да заснеме сцената на кръста, беше насрочен месец по-рано за 10 декември. И точно на този ден, точно в момента, когато Христос издъхва, небето притъмня, облаците се струпаха и загърмя. Това не е компютърен монтаж, не са специални ефекти, уверявам ви. Видях го лично. Всичко е истинско, цветовете бяха точно такива. Такива неща не се случват случайно. Не са просто съвпадения!

А що за човек е Джим Кавийзъл? Как успя да поеме огромната отговорност да се въплъти в ролята на Спасителя?

Джим е много смирен човек. Той успя напълно да влезе в ролята, не знам обаче дали ще успее да излезе от нея. Говорих няколко пъти с него, наистина отговорността е невероятна, дори се опасявам, че в такива случаи подобни роли оставят неизлечим отпечатък върху по-нататъшната кариера на актьорите. Не можеш да останеш същия, след като си играл смъртта на Христос. Но той също е дълбоко религиозен. Веднъж ме попита дали бих искал да се молим заедно. Аз естествено се съгласих, но ми беше трудно да го следвам в молитвата, защото той започна да се моли доста бързо на английски и аз не можех да проследя всичко, което казва.

Както вече казвахте, завършили сте режисура в НАТФИЗ. Ако Вие снимахте филм за Христос, на какво точно щяхте да акцентирате?

Не знам. Първо, не бих си и помислил да снимам филм за Христос. Според мен се иска много по-голяма зрялост и познание на Христовото послание, за да се заеме човек с такъв проект. Просто не би ми минало през ума. Твърде голям залък е за моята уста, а и изпитвам твърде голямо страхопочитание.

Върху какви проекти работите в момента?

Колкото и странно да звучи смятам да направя нещо в театъра, в момента съм се спрял на това. Знам, че обикновено режисьорите градират в обратна посока от театър към кино, но за мен в момента предизвикателството е да направя нещо там, в театъра, и вероятно ще го осъществя.

И един стандартен въпрос: Какво ще пожелаете на читателите на Перспектива-БГ?

Всеки да успее да открие в себе си скритото в него чудовище, своята тъмна страна и да я изкара на светло. Ние трябва да я познаваме и да знаем как да я контролираме, за да не се появява, когато не я искаме или най-малко я очакваме. Тогава тя ще отиде в мазето, където й е мястото и ще излиза само, когато трябва.

Ще им пожелая да търсят надеждата по-дълбоко в себе си, повече вяра, защото без нея просто не може, и, колкото и банално вече да звучи –  да се обичаме, повече любов.

Благодаря Ви, пожелавам Ви успех!

 Интервюто взе Мартин Райчинов. 

*Перспектива-БГ притежава изключителните права над това интервю. Всяко репродуциране на цялото интервю или части от него са забранени.