Всеки филм за Христос неминуемо предлага на зрителите си свое собствено тълкувание на личността и мисията на този необикновен човек. Интересното за филма на Мел Гибсън е, че той съдържа изключително ясно изразен акцент върху свръхестествените аспекти от личността на Исус.

Акцентът започва още от заглавието, което на практика е непреводимо на български, тъй като буквално гласи “Страстта на Христосът”. Христос за нас е собствено име (и за това не може да се членува), но етимологично думата е титла, която означава Помазаник, т. е. “Месия”. Често срещаното в Новия завет твърдение “Исус е Христос”, цели да посочи точно тази идея – Исус от Назарет е Месията на Израел. Мел Гибсън предава този нюанс, като членува “Христос” и кара зрителят да възприеме познатото име като месианска титла. Впечатлението се засилва от началото на филма, който започва с цитат от пророчеството на Исая осем века преди събитията, които предстои да бъдат показани. Това, което предстои да видим, не е героизма на известна личност, а изпълнението на месианско пророчество.

 Интригата се засилва в първата сцена, където Христос се моли под злобния взор на дявола. Зрителят окончателно се убеждава, че нещата не са такива каквито изглеждат и че всъщност наблюдава уникални събития, при които два свята – единият от които при нормални обстоятелства е невидим, се сблъскват. В края на молитвата на Христос от дявола изпълзява змия. Когато Христос побеждава изкушението да се откаже от мисията си и завършва молитвата с думите “но нека да бъде твоята, а не моята воля”, той се изправя и смачква главата на змията. Това е изпълнението на още едно древно пророчество, дадено в третата глава на първата книга от Библията: “ти (змията) ще му нараниш петата, но той (Месията) ще ти смаже главата”.

Когато малко по-късно римските войници идват, за да арестуват Христос, Петър оказва съпротива и отрязва ухото на единия от войниците. За удивление на всички Христос възпира своя разбунтувал се последовател и “залепва” ухото на войника, който остава коленичил пред него с поглед, пълен с изумление и ужас.

Така по време на процеса и издевателствата на Христос зрителят вече знае, че наблюдава не критика на несъвършената съдопроизводствена система на древния Рим, а  драма с космически измерения и значение. Намекът за това се засилва през цялото време, докато стигнем до кулминацията в края на филма. От окото на Бога пада сълза. Светът се разтърсва в агония. Дяволът реве безсилно на някакво дъно. Човекът, който несъмнено е умрял преди няколко часа, напуска жив и здрав своя гроб с дупки на ръцете.

Това тълкувание на личността на Христос, стои в основата на всички останали идеи на филма и, изглежда, е в основата на неговото художествено въздействие.  Перспектива-БГ