Известната рок-опера на Андрю Лойд Уебър “Исус Христос Суперзвезда” завършва с една песен, чийто припев гласи:

Исус Христос, Исус Христос
Кой си ти? Какво точно си пожертвал?
Исус Христос, Суперзвезда
Наистина ли си този, който казват, че си?

Във втория куплет въпросът продължава:

Мислеше ли да умреш по този начин,
Или знаеше, че твоята смърт ще счупи всички рекорди?

Цялата песен е въпрос. Въпрос, който е изключително важен, защото “въпросът е този, който ни движи”. Въпрос, който вероятно е пронизвал умовете на Христовите ученици, когато Той е висял на кръста. И това е въпрос, който много хора днес продължават да задават. 

            Когато Христос умира на кръста, за всички присъстващи това явно е изглеждало едно напълно обикновено събитие. Много малко хора виждат в него някакъв специален смисъл. Нито един от римските войници, от тълпата, която се подиграва около кръста, от юдейските свещеници, не вижда нещо особено в смъртта на Христос на кръста. А днес, две хиляди години по-късно милиони хора по света биха казали, че това събитие е променило радикално живота им, хода на историята, състоянието на нашия свят. 

            Това е уникално събитие и бих искал да разгледам по-подробно неговата уникалност. Много хора твърдят, че християнството е различно от останалите световни религии, защото Исус е възкръснал от мъртвите. Често се използва следният аргумент: “Мохамед е все още в гроба си, Буда е все още в гроба си, Христос възкръсна от мъртвите. Той е единственият, който е направил нещо подобно.” И това е вярно – възкресението на Христос е уникално. Но замислете се за кръста – той също е уникален. Вярно е, че никой човек до сега не е успял да възкръсне от мъртвите, но също така е вярно, че няма на света бог – в нито една от религиите, изповядвани от хората, който да е слязъл при своите поклонници, за да умре на кръст. Няма човек, който да е възкръснал, но също така няма бог, който да е дошъл, за да умре. Затова разпятието е толкова уникално събитие – то е уникално поради Този, който е бил на кръста. 

            В евангелието на Йоан Исус често описва своята смърт като моментът на своята слава. Той казва на своите ученици: “идва часът, когато аз ще бъда прославен и когато бъда издигнат на кръста аз ще покажа славата си, ще прославя Отца си и ще привлека всички хора при себе си”. Малко преди да бъде арестуван Исус се моли по следния начин: “Отче, настана часът. Прослави Сина си, за да те прослави и сина ти.” И така за кръста е казано, че е часът на неговата слава. Не е ли това най-странното описание на събитията, които се случват там? Не е ли това най-особения начин да се представи разпятието? Страдание – да. Но слава? В Стария завет, когато Бог изявява своята слава, това обикновено е нещо много впечатляващо. Често славата е съпътствана с огън, гръм, буря, светкавици, земята се тресе. Много впечатляващо. Много силно. Сега Исус казва, че идва ново откровение на тази слава. Дошло е време, когато Бог най-сетне ще разкрие себе си напълно. Защото в Библията славата на Бога представлява външното проявление на неговата същност. Неговата святост, изявена на света, е неговата слава. И Исус казва, “сега, когато бъда издигнат на кръста, ще покажа на целия свят Божията слава.” Едно последно и окончателно откровение. 

Но като се замислите, единствената слава, която Христос получава на кръста, се състои в подигравките на хората. Пред Синедриона, когато юдеите го обвиняват в богохулство, след съдебния процес те завързват очите му, удрят го и му казват: “нека да видим що за пророк си; пророкувай, да видим дали можеш да познаеш кой те удари.” В ситуацията има горчива ирония, защото точно в този момент се изпълнява едно от пророчествата на Христос – Петър, един от най-близките му ученици, се отрича три пъти от него, точно както Исус е предсказал. По-късно Христос е заведен пред римския управител и съден за бунт. След процеса римските войници го обличат с мантия, слагат на главата му трънен венец, дават му жезъл, покланят се пред него и казват: “да живее юдейския цар; какъв майтап – този беден и слаб човек твърди, че е цар на юдеите!” И отново имаме същата горчива ирония, защото римските войници без да осъзнават стоят пред истинския цар на юдеите. След това, когато е разпънат на кръст, хората от Ерусалим, които нямат какво друго да правят, минават оттам да гледат сеир и се подиграват: “спасил е други, защо не може да спаси себе си! Слез от кръста! Искаш да повярваме в теб? Тогава слез от кръста, спаси себе си и ще повярваме в теб.” Отново горчива ирония. Исус не можеше да спаси себе си, защото той беше там, за да спаси други. И днес ние вярваме в него точно защото той избра да не слезе от кръста. Това е всичката слава, която Христос получава от хората по времето на своето разпятие. Това е най-странният и необикновен начин за един цар да демонстрира какво точно представлява Да демонстрира своето великолепие и сила. 

            Всичко това ни казва нещо много важно за характера на Бога. То отговаря на този основен въпрос: Какъв е Бог? Това е изключително важен въпрос. Той не е само за богослови или за хора, които се интересуват от дълбоки неща, дебели книги и велики идеи. Вероятно това е най-практичният и важен въпрос за всяко човешко същество на този свят. Защото представете си, че живеехме в свят, който е създаден от жесток и злобен Бог, от Бог който изпитва удоволствие всеки път, когато вижда някой да страда. Или представете си, че живеехме в свят, създаден от Бог, на който изобщо не му пука, който си седи на небето, наслаждава се на хвалението на ангелите, наслаждава се на хубавите песни на своите поклонници... и не му пука за нищо. Не би ли бил вашият живот коренно различен? Не би ли имало това голямо влияние върху начина, по който светът бива управляван? 

            Чудя се какво бихме отговорили на въпроса “Коя е най-важната характеристика на Бога, когато се каже Бог, какво е нещото, което Ви идва първо на ум?” Знам, че това е глупав въпрос, че не е правилно да се пита подобно нещо, защото всичко в Бога е важно и ние трябва да го познаваме в неговата пълнота. Въпреки това се чудя в умовете на колко от нас първата дума, която би дошла, е думата “сила”. Бог е на своя трон, управлява света и няма нищо, което може да се изправи срещу него, нищо, което да може да го спре. Той е Господ на господарите и Цар на царете. Ако това е най-важното нещо за Бога по какво би се различавал той от всички останали богове, в които хората вярват. По какво се различава той например от Алах, който според мюсюлманите е всемогъщия творец на света? По какво би се различавал от езическите богове? Най-важното нещо за един езически бог е колко мускулна маса може да демонстрира.

  Но нашият Бог е различен, защото той е единственият, който е дошъл да умре на кръст. Той е единственият, който е решил да покаже своята слава по такъв унизителен начин.  Библията казва, че Бог обича смирените и се противи на горделивите. Ако трябва да съм честен аз винаги съм разбирал това в смисъл , че Бог е най-славното същество и следователно най-гордият и затова той не допуска останалите да бъдат горди – той иска всички да са смирени, защото той единствено трябва да е горд. Но сега разбирам, че всъщност е точно обратното. Бог обича смирените, защото сам той е смирен. Той е смирен не защото е слаб, не защото е глупав, не защото е несъвършен или му липсва нещо – та той е най-славната личност във вселената. Той е смирен – това е неговата природа и затова той обича смирените. И той показва своето смирение на кръста. На кръста той показва, че за него няма нищо по-важно от хората. Те са толкова важни, че той е бил готов да остави своето удобство и всичката радост, която има на небето и да дойде, за да страда за нас. Ето защо разпятието е толкова уникално и толкова важно.

            На второ място на кръста Исус не само изявява Божията слава, но също така се справя с най-големия проблем, който стои пред всеки един от нас – проблемът наречен грях. Грях е стар, религиозен термин, трудно е да се разбере какво точно означава. Грехът в най-общи линии е зло и той има две страни. От едва страна това е нещо, което ние вършим – нашите дела, мисли, желания, това, което ние сме – нашите мотиви, нашата природа. И понеже е нещо което ние решаваме да вършим ние носим отговорност за него. Но грехът е много повече от това. Грехът е не само действие, той е и сила, която ни заробва. “Властелинът на пръстените” съдържа много добра илюстрация на тази истина. Пръстенът на силата е една от най-значимите съвременни илюстрации за природата на греха. От една страна това е избор, който човек трябва да направи. Всеки един от героите във филма трябва да вземе решение по отношение на пръстена – да го вземе или да го остави. Боромир се опитва да си го присвои, Арагорн отказва да го вземе. И те носят отговорност за този избор. Но той е също така и сила, защото след като човек реши да го вземе, пръстенът започва да го контролира. И постепенно идва момент, когато е невъзможно човек да се откаже от него. 

Хората, които притежават пръстена, започват да се променят и се превръщат в нещо различно. Този прекрасен герой – Ам-гъл, не го ли обичате? Да, обичаме го, защото знаем какво е човек да се намира в неговото положение. Неговият живот е историята на всяко човешко същество. Едно време той е бил обикновено момче, но намира пръстена в една река и го взема. Петстотин години по-късно Ам-гъл се е превърнал в абсолютен изрод. Това е и което грехът прави с всеки един от нас. Той не е само действие, което вършим, но и сила, която ни контролира и покварява. 

            Когато Исус умира на кръста той се справя с този много сериозен човешки проблем и то се справя с него напълно. От една страна Исус поема наказанието за греха. На кръста Бог излива върху него своя гняв и наказанието за човешките грехове. Той страда за всеки грях на всяко човешко същество, което е живяло от началото на света до неговия край. Всеки грях от всяко поколение е бил така да се каже “сложен” върху Христос, когато той умира на кръста и поема върху себе си разрушението, проклятието, наказанието на греха и Божия гняв, насочен срещу него. Затова ние не се налага да преминаваме през това наказание. Но той прави много повече от това. Кръстът не е само съдебна зала – Христос е наказан и ние сме освободени. На кръста Бог пречупва силата на греха. Той го разрушава завинаги и унищожава силата на смъртта. Павел казва, че той е обезоръжил силите на тъмнината и е възтържествувал над тях.

              Как го е направил? Нямам представа. И не вярвам, че който и да било от нас би могъл да знае, тъй като това е тайна, отвъд нашите способности да разбираме. Знаем, че го е направил, но не знаем как го е направил. Но имаме много добра съвременна илюстрация от друг филм – “Матрицата”.  

В края на “Матрицата Революции” Нео отново се изправя срещу агент Смит. Агент Смит е придобил тази ужасна способност да се копира върху останалите хора. Ако вкара ръка в гръдния кош на даден човек той се превръща в копие на агент Смит. Агент Смит представлява всичко, което е лошо и зло – той е олицетворение на греха, смъртта, дори бихте могли да кажете на самия дявол. И идва момент, когато той се е копирал върху цялото човечество и Нео е единствения, който е останал. Нео побеждава Смит не като чупи врата му, а като му позволява да се копира и върху него. Нео доброволно “се превръща” в агент Смит и така той някак си влиза вътре в тази програма и я унищожава отвътре. Напълно я изтрива. Не казвам, че Исус е направил нещо подобно. Не казвам, че Матрицата е благовестието в компютърен вариант, не ме разбирайте погрешно. Просто искам да кажа, че това е една добра илюстрация на това, което може да се е случило. Защото Павел казва, че Бог е направил Христос “грях за нас”. Той “става грях”, умира и така влиза в царството на смъртта и я унищожава.

            На последно място искам на кратко да спомена още нещо, което Исус прави на кръста. Той ни казва нещо по въпроса за страданието. За много хора е трудно да повярват в Бога, защото в света има толкова страдание. Твърдението обикновено изглежда така:

1. Ако Бог е добър той би искал да спре страданието;

2. Ако Бог е всемогъщ той би имал силата да спре страданието;

3. В света има страдание – следователно не съществува Бог, който да е едновременно добър и всемогъщ.

Но кой умира на кръста? Исус - човекът? Но той не е просто човек. В Деяния на апостолите Петър в една от своите проповеди на юдеите прави следното изключително изявление: “Вие убихте Начинателя на живота”. На кръста не бива разпънат обикновен човек, а Исус Христос – въплътеният Бог. Бог, който е станал човек и живее в човешка плът. И по някакъв начин на кръста самият Бог взима върху себе си греха, смъртта и страданието, за да страда заедно с целия свят. И така когато ние минаваме през страдания можем спокойно да кажем: “не знам защо Бог допуска това, не мога да обясня защо не го спира, но знам, че трябва да има някаква причина; Бог не е безразличен към страданието; той е поел върху себе си най-екстремната форма на страдание, която може да съществува.” Неговите страдания са отвъд нашите представи, отвъд всичко, което хората някога са изпитали. Когато Исус е в Гетсимания точно преди да бъде арестуван, той изрича следната забележителна молитва: “Отче, ако е възможно нека ме отмине тази чаша”. Обикновено ние акцентираме това, което следва – “не моята воля да бъде, а твоята”. Но замисляли ли сте се колко впечатляващо е предходното изречение? Той е дошъл, за да умре на кръста – дошъл е точно с тази цел. И непосредствено преди нейното изпълнение той се страхува толкова много от това, което предстои да се случи, че се моли ако има някакъв начин това нека да му бъде спестено. “Ако има начин да не пия тази чаша, нека тя да ме отмине.” Показва агонията, страха и страданието, което Исус преживява. Когато идваме пред Бога, ние не заставаме пред Бог, който просто се наслаждава на хубавия си живот на небето. Ние заставаме пред Бог, който дойде на земята в плът, за да умре на кръст и който знае какво значи да страдаш. 

Чавдар Хаджиев

TEMA-Mission Congress, Bad Salzuflen, Германия, 29.12.2003