ХРИСТО  ШОПОВ е наследник на една от най-изтъкнатите филмови фамилии в България, син на популярния актьор Наум Шопов, със стотици роли в киното и театъра.  От своя дебют през 1981 г., в Дишай, човече!, Христо Шопов се утвърди  като един от най-популярните съвременни български актьори  с филмите Вчера на Иван Андонов (1988) и Маргарит и Маргарита на Николай Волев (1989). Освен в българските филми Любовното лято на един льохман на Людмил Тодоров (1990) и Реквизит на Янчо Янчев (2000) той се снима и в американски филми, правени в Източна Европа, като Octopus (2000), Mindstorm (2000), Interceptor Force 2 (2002) и Ловец на извънземни (2003). Той участва и във филма на Тим Блейк Сивата зона (2002), базирана на действителни събития драма за Холокоста с участието на Дейвид Аркет, Стив Бушеми и Харви Кайтел. Пробивът на Христо Шопов в световното кино е участието му във филма "Страстите Христови" в ключовата роля на Пилат Понтийски.

Благодарим Ви много, че се съгласихте да дадете това интервю*.

По принцип отказвам да давам интервюта, понеже напоследък се изприказваха много глупости в пресата. Често се получава така, че няма значение какво си казал, а е важно какво си е наумила журналистката предварително. И това се превръща в нещо, което не ми е особено приятно. Но в този случай просто нямаше как да откажа...

Как стана така, че получихте ролята на Пилат Понтийски?

Преди две години работих в една английско-италианска продукция в България, която се казва I Am David, с Джеймс Кавийзъл. Не мога да кажа, че сме станали особено близки, но първата асистентка на режисьора тогава бе Мери Стоун. Когато в Италия възниква проблем с тази роля (не знам от какво естество – италиански актьор е трябвало да играе Пилат)  Шейла Рубин, която прави кастинга, се обажда на Мери Стоун за съвет, понеже много бързо трябва да се намери актьор, и Мери казала моето име. Така един четвъртък ми се обадиха и казаха, че в петък трябва да бъда в Рим за среща. Звучеше прекалено невероятно! В събота имах среща с Мел Гибсън и след един разговор, в който главно той говори около 20 минути, пък аз почти нищо не разбрах, защото той говори много бързо, освен това е австралиец и освен това моят английски не е съвършен, се разбрахме за какво става дума. Още същият ден разбрах, че аз ще бъда актьорът, който ще играе Пилат.

Що за човек е Мел Гибсън? Как се работи с него?

Не знам доколко мога да коментирам личността му, мога да говоря за него като режисьор. Какъв човек е, не мога да коментирам, освен това и аз не съм съвсем наясно, отношенията ни са били чисто служебни. Смятам, че е един от най-големите актьори и един от най-добрите режисьори. Това се вижда в последните му филми. Разбира се, обвиняват го в куп неща, но не е моя работа да бъда адвокат на филма, мога да кажа единствено аз какво мисля. Определено, обаче, с него се работи чудесно.

Очаквахте ли “Страсти Христовите” да има такъв касов успех?

Аз мисля, че никой не е очаквал. Разбира се, за това огромна роля изиграха, според мен, предварителните скандали около филма, където хора, които не бяха гледали филма, не бяха чели сценария, но вече имаха някаква предварителна нагласа към това, какво се случва,  вдигнаха прекалено много шум. Разбира се, не е това причината за успеха на филма, но това изигра своята роля.

В епоха на филми като "Матрицата" и "Междузвездни войни", според Вас защо един такъв филм с религиозно съдържание пожъна такъв успех?

Да, най-странното е, че филм с религиозно послание “преби”  "Властелинът на пръстените". В Америка главно от това се интересуват – кой филм за колко време какви пари е спечелил. Това са критериите, тези неща ги пише по вестниците. Не зная каква е причината за успеха на “Страсти Христови”. Просто самият филм е прекалено силен, различен е от представата ни за християнството. По това време, около Великден и около Коледа се пускат едни филми, в които всичко е много захаросано, много красиво, в някаква степен безполово. Тук обаче, нещата са различни, според мен. Не трябва да се забравя и нещо друго във всички скандали, които стават напоследък. Това не е “Евангелието по Мел”, това е просто един филм, който явно е уцелил мястото и времето. 

А какъв очаквате да бъде ефектът върху българския зрител? В Америка все пак голяма част от населението ходи на църква, докато в България хората се смятат за нерелигиозни. Как смятате, че ще се сблъска религиозното послание с това традиционно неверие на българина? 

Не, аз не смятам, че българинът е невярващ. Може би не е достатъчно религиозен. Самият аз не мога да дефинирам точно разликата между вярващ и религиозен, но усещам, че има такава разлика. В някаква степен го усещам и по себе си. Аз съм по-скоро вярващ, отколкото религиозен. 

Все пак във филма, струва ми се, въпреки бруталността, има много силно послание на надежда, което като че ли контрастира с това, което повечето българи усещат в живота си като цяло. 

Аз смятам, че е много трудно да се предвиди как ще тръгне филмът тук. Естествено, той тръгва вече със своята предварителна биография, хората са чели и чували доста неща. Освен това, при всяко положение самият факт, че Мел Гибсън е режисьор на филма, 90 % ще бъде една от причините, поради които хората ще проявят интерес. Сигурно ще окаже влияние фактът и че има двама български актьори – това не се е случвало до момента и смятам, че хората биха проявили интерес. 

Няколко пъти споменахте за скандали и обвинения. Едно от най-яростните обвинения е това в антисемитизъм. Как бихте коментирали това обвинение?

Пак казвам, че аз не мога да бъда адвокат на Мел Гибсън или на филма. Мога да кажа единствено моето мнение. Аз не смятам, че филмът е антисемитски. Не мисля, че хора като Мел Гибсън или Джеймс Кавийзъл биха участвали в правенето на антисемитски филм. Това е невъзможно да се случи в 21 век! Лично аз в някаква степен симпатизирам на Израел, моят син учи в еврейско училище, без в рода ми да има някой евреин. Той учи там, защото е много добро училище, не защото се учи иврит. Но защо – това е още една причина, една богата култура. Аз не смятам, че филмът е антисемитски. 

В самият филм репликата от евангелията, където свещениците казват “Неговата кръв да бъде върху главите ни” е махната...

Да, тази сцена е с мое участие. На мен лично не ми харесва, че я махнаха, но г-н Гибсън знае по-добре какво прави със своя филм. Според информация, която цитирам от Интернет, имало е предварителни прожекции в Америка, които са включвали тази сцена и са предизвикали скандали, за да се стигне до там, този епизод да го няма. Проблемът е, че тази реплика е в основата на всички антисемитски движения. Това нямаше да промени кой знае колко филмът, според мен. Усещането и внушението накрая щяха да бъдат същите. Така е преценил Мел Гибсън, пък вероятно и има хора, които го съветват. 

Какво преживяване беше лично за Вас снимането на този филм? 

Аз много дълго време не можех да повярвам, че ми се случва подобно нещо. Самият факт – телефони от Италия, “ела, трябва да си в петък на среща за филм на Мел Гибсън, в събота имаш среща с него”, това ми звучеше до голяма степен като скрита камера, все очаквах да видя Влади Априлов на летището. Просто щях да го пребия. До срещата ми с Мел Гибсън не вярвах на това, което се случва. Дълго време бях в състояние на шок и стрес. Моят първи снимачен ден беше средата на януари, така че имаше доста дълго време, през което стоях и чаках, учех тези текстове на арамейски и латински, като във всеки един момент можеха д аме извикат на снимки, трябваше да бъда готов. Беше ясно, че три или четири епизода трябва да бъдат готови веднага, защото в момента, в който времето се развали навън и завали дъжд – а в Италия това се случва често – веднага се влиза вътре на декор, за да може да се продължи да се работи. В този период аз учех тези текстове и чаках своя първи ден. Първоначално беше стрес. 

Някой е определил Пилат като “незначителен римски прокуратор, намерил своя път в никейското символ-верую”. Трудно ли беше да се индентифицирате с него? 

Аз смятам, че във филма на Мел Гибсън намеренията за Пилат са били малко по-различни и той ми каза още в първия ни разговор, че Пилат е една от най-важните роли за него. И не е толкова съществено буквалното измиване на ръцете, а как се стига до него. Не мога да коментирам, аз не съм и абсолютно запознат с историческите факти. В "Нюзуик" имаше статия от 6 страници за филма, в които се занимаваха да сравняват нещата в евангелието и във филма. Навсякъде бяха намерили разлики. Това, за което те – и други – се хващат, е Пилат. В историческите факти и данни, според тях той е бил абсолютен звяр, разпъвал хора просто за удоволствие, докато във филма, според мен, до решението се стига трудно, той е притиснат от много места. Така в един момент може би мисли за себе си... 

Ако отхвърлим обвиненията в антисемитизъм и ако погледнем Пилат така, както евангелията и филмът го представят – като човек, който действително не иска да разпъне Христос, тогава, според Вас, кой е в крайна сметка отговорен за смъртта на Христос? 

Аз мисля, че всички са отговорни за смъртта на Христос. Ако еврейската общност по някакъв начин се чувства засегната от този филм, на мен ми е странно как би трябвало да се почувстват римляните и италианците. Ако сте гледали филма, знаете за какво става дума, през какво чудо минава актьорът Джеймс Кавийзъл! Те би трябвало да бъдат много по-обидени, според мен. Не зная как ще тръгне филмът в Италия, премиерата там е на 7 април, вероятно без официална премиера. Самият аз съм любопитен как ще приемат филма италианците. Всички са виновни, абсолютно всички са виновни, така че не може да бъдат виновни евреите, римляните, първосвещениците, Пилат, всички са виновни. 

Във филма Пилат пита Исус известният въпрос “Що е истина?”, след което разсъждава с жена си каква е неговата истина. Ако Вие имахте тази уникална възможност да застанете пред Христос, какъв въпрос бихте му задали? 

Не знам. Не знам, не искам да се опитвам в момента да измисля нещо остроумно. Не знам. Наистина не знам. 

Промени ли по някакъв начин “Страстите Христови” Вашите житейски и религиозни възгледи и оказа ли някакво влияние върху тях?

Не смятам, че нещо в мен се е променило. Не мога да кажа, че филмът ме е направил по-религиозен. Остана в мен усещането, че съм участвал в нещо наистина специално, което смятам, че въпреки всички противоречия, ще остане в историята като един от най-гледаните филми на всички времена. И за това си има причини, те не могат да бъдат само скандалите около филма. Просто има и други причини. 

А според Вас какво точно във филма е актуалното и силното, което го прави популярен? 

Много хора са потресени и възмутени от насилието във филма, от многото кръв. Но както казах по-рано, ние сме свикнали да ги гледаме тези неща по друг начин и лично аз никога не съм успявал да усетя (не че съм гледал всички тези филми, но имам някакво усещане за тях) саможертвата, която прави Христос, просто не съм го усещал. Аз смятам, че тук това е повече от ясно. Посланието на филма е любов, а не е насилие, не е кръв, не е антисемитизъм, в никакъв случай. Но винаги, когато някой има някакви предварителни причини да отрече нещо и като се има предвид, че киното и въобще изкуството не е математика, две и две да прави четири, една картина един човек я харесва, друг не я харесва, просто няма формула за това. Резултатът от това, колко много хора са видели филма до момента и то още преди да е излязъл на DVD и на касети – това за мен е достатъчен показател, че филмът е качествен. Иначе щеше да бъде размазан абсолютно. Просто щеше да бъде унищожен. Така мисля. 

И накрая, бихте ли ни казали защо всъщност не давате интервюта за този филм? 

Аз по принцип не обичам да давам интервюта, защото много пъти съм имал проблеми с нещо, което съм казал, пък после то се тълкува по друг начин или, както казах, журналистката предварително си е наумила някои неща... даже имам приятели журналисти, които ми се сърдят. Просто реших да не коментирам, да не говоря. Макар че, естествено, не мога да кажа, че всички журналисти са лоши, че всички вестници са жълти, такова нещо и през ум не ми минава. Но се написаха страшно много глупости, от което съм подразнен и затова предпочитам да не говоря. 

Бихте ли искали да кажете нещо на българските зрители, преди те да отидат да гледат филма. Трябва ли да отидат те с някаква конкретна умствена нагласа? 

Не отивайте с мисълта, че ще се забавлявате. Просто отидете и вижте този филм. Той до голяма степен ще ви разтревожи. Може би накрая всеки ще има въпроси, на които може би няма да намери отговор. Но идете и гледайте този филм! 

Благодарим Ви много!

 Интервюто взеха Чавдар Хаджиев и Мартин Райчинов. 

*Перспектива-БГ притежава изключителните права върху това интервю. Всяко репродуциране на цялото интервю или части от него са забранени.