Наркотици / Интервю с Роберто Родригес

Той е известен само като Роберто от РЕТО. Нещо като Роналдо от Реал. Роберто е директор на РЕТО за България. От четири години е в България, говори добре български. Най-големият му проблем тук е студената българска зима. В един горещ летен софийски ден той бе любезен да ни разкаже повече за себе си и дейността на РЕТО в България.

Кой е Роберто Родригес?*

Цялото ми име е Роберто Васкес-Родригес. В Испания, когато кръщават децата слагат и майчиното, и бащиното име, не е като тук. История на моя живот е страшна. Като малък бях като всяко друго момче - обикновено, добро дете. Още много млад обаче посегнах към дрогата. Тогава тя дори не беше мода, беше просто увлечение.На 30 години вече бях пропилял живота си. Имаше време, когато бях много добре, и време, когато бях много зле. По всякакъв начин се стремях да си набавя дрога. После по всякакъв начин се опитах да избягам от нея - отидох в друг град, после в друга страна, в друг континент дори. Но проблемът си беше с мен, в мен - нямаше къде да избягам.

Един ден разбрах, че няма надежда, няма накъде вече да бягам, исках да умра. Приятелите ми се бяха пръснали - няколко умряха, няколко отидоха в затвора (и още са там), други се махнаха. Аз останах сам. От последната година, преди да вляза в РЕТО, нямам никакъв спомен - какво се е случило, какво съм правил. Накрая ми дадоха избор да отида в някакъв център, не ми казаха кой и къде - оставиха този избор на мен..."
По принцип центровете естествено се заплащат. И няма как да е другояче. Затова и всъщност нямах голям избор, когато разбрах, че има един, който е напълно безплатен, без ангажименти. Когато от РЕТО ми предложиха да замина на следващия ден, аз казах: "Тръгвам!" Те ме спряха с думите: "Чакай, има няколко неща, които трябва да знаеш. Там не се пуши, не се пие, не се водят момичета, можеш да слушаш само определена музика..." - само "няма, няма, няма..."! Аз обаче се съгласих: "Добре, добре, добре!" Защото иначе отивах пак в затвора... Пристигнах в РЕТО и видях момчета като мен, но вече доста по-добре. Имаше и по-млади, и по-стари. Тогава беше трудно - условията не бяха много добри. Това обаче не ме интересуваше - отношението на момчетата беше страхотно и аз бях впечатлен. Те говореха за Бога, за надежда, за това, че са били като мен, но вече не са. И не беше само говоренето - можех на практика да видя промяната в живота им!
Един ден трябваше да взема решение. Оказа се, че не е чак толкова трудно - Бог беше там. И ако в началото едва издържах, после започнах да гледам на живота си по друг начин, разбирах много неща. Преди живеех само за дрогата - нищо друго не ме интересуваше. Аз бях в центъра на вселената и само моите интереси бяха важни - родители, приятели, жена, дете - всичко стои вече на заден план, когато трябва да се намери дрога. Това трябваше да се промени.
Никой не ме е насилвал да вярвам, просто трябваше да размисля върху начина, по който водех до сега живота си. Всичко е личен избор. Аз направих своя.

Как РЕТО се насочи към България?
В нашите центрове в Испания и Хърватско започнаха да пристигат много българи. От контактите си с родителите и при посещение в България, разбрахме колко голяма е нуждата тук. На 1 октомври 2000 г. започнахме работа в България, а през декември същата година вече постъпиха първите момчета - зависими от наркотици! Сега имаме три центъра в близост до София, Пловдив и Бургас.

Колко българи има в къщите на РЕТО?
В къщите на РЕТО общо има между 500-600 българи, не съм сигурен за точния брой в Испания, Хърватска, Италия и тук. Само в България в момента са към 100, а има и много нови, които искат да постъпят.

Как хората стигат до вас? Правите ли реклама на дейността си?
Не, не правим никаква реклама. Не сме отпечатали нито една брошура - всичко става чрез приятели, някой казал на друг и така... И това е чудно. От самото начало на съществуването ни, от третия ден телефонът започна да звъни.. Телефонът никъде не е обявен официално, но хората, които имат нужда го научават и го разпространяват помежду си.

Какво трябва да направи човек, за да постъпи в РЕТО?
За да влезе един човек в РЕТО просто трябва да се обади на нашия телефон тук в София, ще говорим и ще уточним всичко заедно.

Отказвате ли на някого?
По принцип не отказваме на никого. По-скоро хората сами се отказват. Като се запознаят с нашите условия, си тръгват. А има и такива, които имат проблем с дрогата, но все още не са силно пристрастени и мислят, че е лесно да се справят сами.

Какво е по-различно тук в България от останалите къщи в Испания и другите страни?
По принцип няма разлика между къщите в България и Испания освен, че работят различни хора. В Испания работят повече на улицата, докато ние - в къщите. А и нашите къщи тук предлагат много по-добри условия, значително по-добри, защото са по-нови.

Какви са отношенията ви с държавните изституции, получавате ли някаква помощ от тях?
Нямаме конкретни отношения с институциите в България. Те знаят за нас, но по принцип работим сами, по-трудно е да развиваш планове, когато има и други интереси. Хората от Здравното министерството знаят за нас, някои са доволни, други - не. Говорихме и с Министър-председателя, на разположение сме, ако имат нужда от нас, няма проблем. При нас няма нищо скрито.

Свързани ли сте с някоя църква или християнска организация?

Не, нямаме конкретна връзка. Имаме контакти, познаваме хора, но е малко трудно, когато работиш с хора с проблеми - гледат те различно.

Какво е отношението на хората, които живеят близо до къщите на РЕТО?

Отношението на хората в България, които живеят около къщите е много добро. Особено в София - не сме имали никакви проблеми. Няма притеснения, че около тях живеят наркомани. В началото може би имаше, нормално е, но не са ни правили проблеми. Чудеха се какви са тези луди чужденци, които са дошли да работят с наркомани, но после разбраха, че работата е спокойна. Дори идват при нас за съвети. Има баби, които ни носят баници, плетат чорапи на момчетата за зимата. Селяните ни помагат със съвети за животните, които гледаме.

Поддържате ли връзка с родителите на младежите в къщите?

Да, поддържаме редовна връзка. И няма как да е иначе с българските майки. Това също ни е част от работата - да се срещаме с родителите, да ги съветваме. Някои отричат, че има проблем въобще, други откликват добре, но при всички случаи връзката е налице.

Доколко е необходима духовната помощ в процеса на лечение и къде е мястото на вярата?

В програмата на РЕТО има три етапа. В първия етап, който е медицинско очистване, е необходима повече вяра на хората около теб. На този етап няма много време за мислене, трудно е. Едва след това можеш да отделиш време да мислиш като нормален човек. Тогава трябва да решиш някои неща за живота си. Всички наоколо дават личен пример с живота си, но човек има свободната воля да вземе решението дали да приеме Бога, или не. Без Него е много, много трудно, но всеки избира сам. Има хора, които си тръгват, без да стигнат до Бога. Стигат до една точка и по нататък не искат. Но когато избереш Бога промяната, която настъпва, е вътре в теб, не само външното очистване - тя помага наистина в живота, който ще ти предстои. Защото има за какво да се хванеш.

Какво правят завършилите програмата на РЕТО?

Когато завършат програмата, момчетата постъпват различно. Някои се връщат да помагат в къщите, други отиват в църквата, трети не се интересуват от духовните неща и започват друг живот, четвърти пък отново падат... С някои поддържаме връзка, с други - не. Винаги има хора, които се обаждат, с някои излизаме да се видим.

Колко души са минали досега през програмата на РЕТО само в България?
През програмата в България досега са минали към 1000 души, но е трудно да се каже точно колко. Общо българите във всички центрове на РЕТО в Европа са били към 2000-3000. Има хора, които си тръгват по-рано. Те не успяват да се справят с трудностите. Или не са знаели колко голям е проблемът им... Или са твърде малки - това е големият проблем тук в България. Средната възраст сега пада непрекъснато... Има хора, които започват да се дрогират на 13 години и на 18 вече са съсипани.

Кога може да се каже, че човек е готов, излекуван, възстановен?

Никога не можем да кажем, че даден човек е готов и излекуван. Граница няма. 1-2 години е минималното време на лечение, иначе е много трудно. В България 60% от момчетата се излекуват , в Испания процентите са 30-35. Но тук момчетата са много по-млади - на 16, на 18.
Най-големият проблем в България е, че тези които се дрогират са много млади и нямат дълъг "стаж". Затова не могат да осъзнаят къде са попаднали и колко страшен е наркотикът. Защото в първите години, когато започнеш да се дрогираш, животът е много хубав…. Ако вече не си уморен от дрогата и от този начин на живот все мислиш, че можеш да спреш. Има много момчета и момичета, които не могат да си дадат сметка за трагедията. Тогава е много трудно да се променят. Трудно е също и с майките - често те не разбират момчетата. Мислят си, че когато им дават повече неща, ще бъдат добре. Но не е така. Това само ги разглезва и повечето момчета изобщо не са свикнали на каквато и да е работа. В Испания например преди 20 години беше същото, сега родителите знаят, че само с пари и условия не се изгражда човек.

Имаш ли обяснение защо процентът на наркоманите расте толкова бързо? Дали е просто мода в новите демокрации, която рано или късно ще отмине?

Историята се повтаря. В Испания, когато започна демокрацията, ние се изправихме пред същите проблеми. В Хърватска беше същото - падна комунизмът, дойде свободата. Сега е тук в България. Човек просто не знае как да бъде свободен. Не сме готови. Като видим свобода и само викаме: "Давай, давай, давай, това е хубаво!" Гледаш 3-4 филма и вече всичко ти е ясно... Мисля, че това е основната причина.

Жертва на прехода ли са тогава наркоманите, къде трябва да търсим вината?

Има хора, които използват това време - пласьорите следват своите интереси. Освен това, винаги, когато някоя страна започне да се променя, по-лесно е да има наркомани, отколкото хора, които търсят работа, искат заплата, гледат интересите си. Не искам да кажа, че това е цел на управляващите, но го има и този елемент.

Най-голямата вина обаче винаги е лична. Мен никой не ме е карал да взимам наркотици. Сам съм търсил такива приятели, сам съм търсил дрога и сам съм се дрогирал, никой не ме е карал насила. Условията, обстановката, средата - тези неща помагат, това е сигурно, а и когато си млад, не мислиш много за последствията. Когато ги разбереш, вече е късно...

И накрая един по-лек въпрос. При посещението на краля на Испания ти беше сред поканените на приема в негова чест. Познавате ли се? Да нямаш роднинска връзка с кралското семейство?

Не, не... нямам никакви връзки с кралското семейство. Бях поканен от испанското послоство в София като испанец, който живее в България.. В Испания РЕТО е известна организация и кралят прояви голям интерес към работата ни тук Разговаряхме дълго, дори хората се сърдиха, понеже за другите нямаше много време. Той ни подкрепя изцяло. Освен това направи връзката с българския министър-председател, така се срещнахме и с него...

Благодарим ти за това интервю!

 Интервюто взеха Ели Куличева и Мартин Райчинов. 

*Перспектива-БГ притежава изключителните права върху това интервю. Всяко репродуциране на цялото интервю или части от него са забранени.