| |
Израел в обещаната земя
 Пророк Еремия
Пророк Еремия живее и служи в края на VІІ началото на VІ век пр. Хр. – едни от най-травматичните и бурни години за юдейския народ. Той предсказва и преживява разрушаването на Ерусалим от вавилонците през 587 г., което слага край на Юдейската държава.
Книгата на Еремия се състои от няколко обособени части. В 1-25 гл.са събрани проповеди от различни исторически периоди, които са обединени от посланието за предстоящото осъждение на Юда и Ерусалим заради техните грехове. В 26-29 гл. имаме разкази от живота на Еремия, свързани с противопоставянето от страна на различни групи от хора на неговите проповеди. 30-33 гл. обикновено се наричат “Книга на утехата”, защото там са събрани пророчества, свързани с надеждата на Юда отвъд наказанието. В 34-45 гл. имаме още един сборник с разкази за различни случки от служението на Еремия. Книгата завършва с Пророчества срещу народите в 46-51 гл.
І. Живот и проповядване
Еремия е роден в свещеническо семейство от град Анатот (5 км. североизточно от Ерусалим). Някои смятат, че е потомък на Авиатар, свещеникът, който е отстранен от Ерусалим и изпратен в Анатот от Соломон и заместен от Садок (3 Цар. 2:26-27). Връзката с дома на Или и Сило би обяснила близостта на Еремия със северните традиции. Нямаме данни той да е служил или да е бил обучаван за свещеник. Явно обаче от малък е бил запознат със свещените традиции на Израел и пророчествата, особено на Осия, от когото е много повлиян.
В 1:2 се казва, че е призован в 13 година на Иосия = 627 г. пр. Хр – годината на смъртта на Ашурбанипал и началото на упадъка на Асирия. Тогава е бил “момче” (1:6), което някои тълкуват като младеж (ок. 16-17 годишен), а други като “дете” (12-13 годишен). Еремия не се жени (16:1-4), заради призванието от Яхве.
1. По времето на царуването на Йосия (640-609 г. пр. Хр.)
Пророческото служение на Еремия започва с призвание от Бога, което идва под формата на видение, записано в 1:4-12. Първото послание, което получава във видение (1:13-19) е за наближаващото наказание на Юда поради нейното идолопоклонство. Наказанието ще бъде военно поражение от неназован враг, който ще дойде от север. През ранните години от своето служение Еремия атакува идолопоклонството на народа, наследено от управлението на Манасия. От тогава са 2 гл. (в настоящата си форма от времето на Йоаким) и 3:1-4:1. Юда е като невярна съпруга, която блудства против мъжа си и е призована да се върне при Бога. Основната идея на неговите проповеди е добре обобщена в думите от 6:16-17: призив за връщане към моисеевия завет и древните религиозни традиции.
По това време започва реформата на Йосия (629/8 г.) в 12 година на царя. През 622 г. е намерена книгата на завета храма и реформата достига своя връх. Отношението на Еремия към реформите не е много ясно. Едва ли той е участвал пряко в тяхното провеждане, но от думите му става ясно, че има високо мнение за царя (22:15-16). Че не се е противопоставял на реформата е явно от това, че приближените на Йосия държавници по-късно се застъпват за него (26:24 и 36 гл.). Нямаме никаква информация за служението му от 622 до 609 г.
Някои смятат, че през това време Еремия не е проповядвал, но според Томпсън 25:3 показва, че е пророкувал без прекъсване. Той предполага, че проповедите на Еремия основно са критикували хората за това, че се отнасят формално към реформите и не се променят радикално. Посланието от 3:6-10 може да е от времето след реформите – изобличение за продължаващо идолопоклонство. Явно е, че добрият ефект от реформите на Йосия е бил много кратковременен, а тяхното влияние - повърхностно. Още в самото начало Еремия си спечелва много врагове, тъй като критикува почти всички слоеве и групи в Юда за тяхната невярност към Господа (2:8; 5:4-5; 8:8).
2. Царуването на Йоаким (609-597 г.)
а. Т. нар. “храмова проповед” (7:1-15) идва от първата година на Йоаким (в 26 гл. е описана реакцията на хората и свещениците при проповядването на тази проповед). Йоаким е изоставил реформите на баща си и се е върнал към езичеството от времето на Манасия. Еремия критикува социалните неправди и липсата на морал. Хората разглеждат храма като езически талисман, присъствието му според тях гарантира сигурността на Ерусалим и го прави непревземаем. Еремия обявява разрушаването на храма, подобно на Сило (основното израелско светилище от 10 век, разрушено от филистимците; ср. 1 Царе 1-6 гл.) и това провокира бурна реакция и съдебен процес за богохулство (26:7-15). Еремия е оправдан заради намесата на някои първенци, които посочват, че неговите пророчества са в съгласие с казаното век по-рано от пророк Михей (Ер. 26:18 – Мих. 3:12). Ахикам, висш държавен чиновник също оказва подкрепа на Еремия и спомага за благоприятния край на процеса. Някъде между 609-605 г. пр. Хр. Еремия е затворен от свещеника Пасхор, заради друго пророчество против храма (19:14-20:6) и му е забранено да проповядва в двора на светилището (36:5).
б. Нараства недоволството от Еремия. Съгражданите му от Анатот правят опит да го убият (11:18-23), дори негови роднини участват в заговора (12:6). Вероятно много от “изповедите на Еремия” (напр. 15:15-18; 20:7-20) идват от този период. Това са молитви отправени от Еремия към Господа, които изразяват неговото отчаяние и болка от постоянната опозиция и натиск, на които е подложен заради своите непопулярни проповеди. Еремия се опитва да се откаже от проповядване, но не може (20:9).
в. Цар Йоаким също е обект на критиките на пророка. Той е порицан за това, че си построява огромен палат и понеже няма пари да го плати, заради данъците на Египет използва ангария (22:13-19).
г. 605 г. е изключително важна година за Еремия и за Юда. Вавилон разгромява Египет в битката при Каркемиш и се очертава като следващата световна сила в Близкия изток (46:2-12). Юда прогласява ден за пост и молитва (36:9). Еремия записва обобщение на проповедите си от последните години и изпраща своя секретар Варух да ги прочете в храма, където той самия няма достъп. Първенците от кръга, който подкрепя реформите на Йосия скриват Варух и занасят свитъка на царя. Царят обаче демонстративно изгаря свитъка с пророчествата на Еремия (36 гл.). Пророкът е принуден да се крие от Йоаким, за да запази живота си.
3. Събитията от 598/7 г.
През 601 г. Навуходоносор прави опит да навлезе в Египет, който се проваля. Йоаким отхвърля властта на Вавилон и спира да плаща данък. Навуходоносор изпраща някои от васалите си срещу него (4 Цар. 24:2), а през 598 г. обсажда Ерусалим. Йоаким умира по време на обсадата. Градът се предава и синът на Йоаким – Йехония, както и царицата майка са взети в плен. Еремия тълкува обсадата и изгнанието на първенците като наказание за беззаконието на Юда (13:15-27): “окото ми ще се просълзи и ще рони сълзи, защото стадото Господно се завежда в плен... Горко ти Ерусалиме! До кога няма да се очистиш?” Йоахин няма да се върне и неговите наследници няма да царуват на давидовия престол (22:24-30).
4. Седекия 597-587 г.
а. Навуходоносор поставя на престола в Ерусалим Седекия. Последното десетилетие от независимото съществуване на Юда е белязано с хаос и несигурност. Основният политически въпрос, който разкъсва юдейското общество е отношението към Вавилон: дали юдеите трябва да приемат васалното си положение или да отхвълят властта на Навохудоносор. Националните водачи планират бунт против Навохудоносор с помощта на съседните народи – през 594 г. Седекия приема посланици от Едом, Моав, Амон, Тир и Сидон, явно за преговори за съвместен бунт (27:3). Пророци като Анания предсказват скорошното падане на Вавилон и независимост на Юда (28 гл.). Хората са настроени патриотично и революционно.
б. В тази обстановка Еремия получава видение за две кошници – едната с добри смокини, а другата – с лоши (24 гл.). Добрите смокини са онези, които са отишли с Йехония в изгнание във Вавилон, а лошите са юдеите, които са останали в Ерусалим, защото на тях тепърва предстои да преживеят ужаса на войната и разрушението. Бог е предал “всички тия земи в ръката на слугата Си Нарохудоносор, вавилонския цар... и всичките народи ще слугуват нему” (27:6-7). В 29 глава имаме писмо, което Еремия изпраща до изгнаниците във Вавилон, че изгнанието ще бъде дълго и те трябва да се установят там и да не се надяват на скорошно завръщане. Така Еремия се сблъсква се с национализма на лъжливите пророци и надеждите на народа за бързо избавление (вж. 28 глава – сблъсъкът с Анания). Може би част от пророчествата срещу пророците в 23 гл. също идват от този период.
в. Еремия пророкува и падането на Вавилон, което обаче няма да бъде в близко бъдеще (27:7). Когато Седекия отива да докладва на Навохудоносор през 593/4, вероятно за събитията от 594, Еремия изпраща пророчество срещу Вавилон (51:59-64).
д. Събитията около падането на Ерусалим са подробно отразени в книгата на Еремия.
-
През есента на 589 г. армиите на Навохудоносор са в Палестина, за да накажат поредния бунт на Юдея. Седекия праща до Еремия да се допита за бъдещето, но научава, че няма надежда за избавление (21:1-10). Еремия съветва хората да се предадат на вавилонците и тези му думи предизвикват гняв и подозрения в предателство.
-
Когато всички градове с изключение на Лахис и Азика са паднали в ръцете на Навуходоносор Еремия изпраща второ слово до Седекия: 34:1-7. Градът ще бъде превзет, но животът на Седекия ще бъде пощаден.
-
Египетската армия се притича на помощ и това води до краткотрайно вдигане на обсадата (37:5). Явно жителите на Ерусалим са решили, че това е краят на кошмара и се отмятат от добрите неща, които са извършили, за да спечелят благоволението на Бога. Повечето от тях, които са опростили дълговете на своите бедни длъжници, отменят опрощаването и заробват отново хората, които са били освободили по време на обсадата. Еремия заклеймява това (34:8-22) и заявява, че халдейците ще се върнат и ще довършат това, което са започнали (37:1-10). Докато обсадата е вдигната Еремия се опитва се да посети Анатот, но това действие е изтълкувано като опит за дезертиране и той е затворен (37:11-15). Седекия тайно се консултира с него какво ще се случи, но няма смелостта да се противопостави на национализма на своите приближени и да се вслуша в “предателските” проповеди на пророка. Еремия е хвърлен в яма, но избавен от там по застъпничеството на етиоптянина Аведмелех (38 гл.).
-
През юли 587 г. вавилонците превземат Ерусалим (39 гл.). Седекия е заловен и ослепен. Градът е разрушен и опожарен.
5. След падането на Ерусалим
Еремия остава в Палестина с Готолия син на Ахикам, чийто баща преди години спасява живота му (26:24). Готолия обаче бива убит (40-41 гл.) и Еремия е отвлечен в Египет от група юдеи, които се страхуват от отмъщението на вавилонците, въпреки съветите на Еремия, че е по-добре да останат в Палестина. По това време Еремия е на около 60 години и това е последното нещо, което научаваме за него.
6. Надежда
По време на обсадата и след падането на Ерусалим Еремия проповядва на своите сънародници надежда, която не се състои в скорошна политическа победа над Вавилон, а в бъдещото избавление, които Господ ще даде на своя народ. Еремия пророкува, че ще дойде време, когато Юдея ще бъде възстановена и хората отново ще купуват и продават земи (32 гл.): “Наистина те възлюбих с вечна любов, пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице Израилева” (31:3-4). Тази нова епоха ще се характеризира с управлението на праведен цар от давидовата династия, мир и сигурност на Ерусалим (33:15-16), обновление на Божия народ и нов завет, който Господ ще сключи с юдовия дом (31:31-34).
|
