И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече:

- Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един:

- Да не съм аз?

 А Той им рече:

- Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече:

- Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им:

- Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза:

- Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".  А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

 А Петър Му рече:

- Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

 Исус му каза:

- Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

 А той твърде разпалено казваше:

- Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.

Същото казаха и другите.

 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си:

- Седете тука докле се помоля.

 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. И казва им:

- Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

 - Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра:

- Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

 И трети път дохожда и им казва:

- Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.  Станете да вървим, ето, приближи се оня, който Ме предава.

 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.

 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: “Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.”

 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза:

- Учителю! - и целуваше Го.

 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

 Исус проговори и рече им:

-  Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?  Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.  И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.  А той, като остави плащаницата, избяга гол.

 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.  Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.  Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

 -Ние Го чухме да казва: “Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.”

 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки:

-  Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза:

- Ти ли си Христос, Син на Благословения?

 А Исус рече:

- Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза:

- Каква нужда имаме вече от свидетели?  Чухте богохулството; как ви се вижда?

И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.  И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват:

- Познай.

И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника  и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза:

- И ти беше с Назарянина, с Исуса.

 А той се отрече, казвайки:

- Нито зная, нито разбирам що говориш. - и излезе вън на преддверието и петелът изпя.

 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там:

- Тоя е от тях.

 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра:

- Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

 А той започна да проклина и да се кълне:

- Не познавам Този човек за Когото говорите.

 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

 И Пилат Го попита:

- Ти Юдейският цар ли си?

А Той му отговори и рече:

- Ти казваш.

 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.  А Пилат пак Го попита, казвайки:

- Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше. А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали. А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи каквото имаше обичай да прави. А Пилат в отговор им рече:

- Искате ли да ви пусна Юдейския цар? - (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

 Пилат пак в отговор им рече:

- Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

 А те пак изкрещяха:

- Разпни Го!

 А Пилат им каза:

-  Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха:

- Разпни Го!

 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.  И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. И почнаха да Го поздравяват със:

- Здравей, Царю Юдейски!

 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място. И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.  И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.  А беше третият час, когато Го разпнаха.

 А надписът на обвинението Му бе написан така: “Юдейският Цар.”

 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му. [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха:

- Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си и слез от кръста.

 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме.” И разпнатите с Него Го ругаеха.

 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.

 И на деветия час Исус извика със силен глас:

- Елои, Елои Лама Савахтани? - което значи: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”

 И някои от стоящите там, като чуха казаха:

- Ето вика Илия.

 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше:

- Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече:

- Наистина тоя човек беше Син Божи.

 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия, които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,  дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.  И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.