 |
|
Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: - Кого търсите? Отговориха Му: - Исуса Назарянина. Исус им каза: - Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. И когато им каза: “Аз съм”, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: - Кого търсите? А те рекоха: - Исуса Назарянина. Исус отговори: - Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат; (за да се изпълни думата казана от Него: “От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих”). А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. Тогава Исус рече на Петра: - Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. И слугинята вратарка казва на Петра: - И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: - Не съм. А
слугите и служителите бяха наклали
огън, защото беше студено, и стояха та
се грееха; а и Петър стоеше с тях и се
грееше. - Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал. Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: - Така ли отговаряш на първосвещеника? Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш? Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа. А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: -Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: -Не съм. Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: - Нали те видях аз в градината с Него? И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Затова Пилат излезе при тях и каза: - В какво обвинявате Тоя човек? В отговор му рекоха: - Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. А Пилат им рече: - Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: - Нам не е позволено да умъртвим никого - (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре). И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: - Ти юдейски Цар ли си? Исус отговори: - От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? Исус отговори: - Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: -Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: -Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. Пилат Му каза: -Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: - Аз не намирам никаква вина в него.У вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар? Тогава те пак закрещяха, казвайки: - Не тоя, но Варава. А Варава беше разбойник. Тогава Пилат взе Исуса и го би. И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, приближиха се при Него и казваха: -Здравей, царю юдейски! -и удряха Му плесници. Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: - Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него. Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: - Ето човекът! А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: - Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него. Юдеите му отговориха: -Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. И пак влезе в преторията и каза на Исуса: -Ти от къде си? А Исус не му даде отговор. Затова Пилат Му казва: - На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна? Исус му отговори: -Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: - Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря. А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата. Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: - Ето вашият цар! А те извикаха: - Махни Го, махни! Разпни Го! Пилат им казва: - Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: -Нямаме друг цар освен Кесаря. Затова той им Го предаде да бъде разпнат. И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе:” Исус Назарянин, юдейският цар.” Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки. А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: - Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар. Пилат отговори: - Каквото писах, писах. А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; затова те рекоха помежду си: - Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде - за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това. А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: - Жено, ето син ти! После каза на ученика: - Ето майка ти! - И от онзи час ученикът я прибра у дома си. След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: - Жаден съм. А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. А Исус като прие оцета рече: - Свърши се, - и наведе глава, и предаде дух. И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам. Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши" и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха". След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой. И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.
|